Нарушено мозъчно оросяване – причини и полезни съвети

При нарушено оросяване на мозъка по-малки количества кислород и есенциални вещества достигат до него. Това възпрепятства правилното функциониране на жизненоважния орган и в дългосрочен план може да предизвика опасни последствия за здравето.

Кръвоснабдяване на мозъка

Оросяването на мозъка, или още церебрална кръвна циркулация, е процес на преминаване на кръвта през мрежата от кръвоносни съдове, снабдяващи мозъка.
Нормалният приток на кръв към мозъка е изключително важен за мозъчните функции. Циркулиращата кръв доставя на органа кислород и всички необходими хранителни вещества за правилно функциониране. Кръвта снабдява мозъка с глюкоза. Въпреки че е сравнително малка част от човешкото тяло, сивото вещество се нуждае от енергия, за да работи. Според проучвания, мозъкът има нужда от 15% от сърдечната дейност, за да си набави необходимите кислород, глюкоза и други ключови нутриенти.

Процесът по оросяване на мозъка

Четири основни артерии доставят кръв до мозъка. Това са лявата и дясната вътрешни каротидни (сънни) артерии и лявата и дясната вертебрални артерии. Тези артерии се свързват помежду си и образуват кръг в основата на мозъка. Този специфичен кръг носи наименованието кръг на Уилис. По-малки кръвоносни съдове също се разклоняват от тези главни артерии и помагат за кръвоснабдяване на различни части от мозъка.

Човешкият мозък притежава и венозни синуси. Тези кръвоносни съдове дренират органа, като изнасят кръв, наситена с въглероден диоксид и отпадъчни продукти. Някои от венозните синуси се свързват с вените, намиращи се в скалпа и лицето.

Обменът на метаболитни продукти (хранителни и отпадъчни вещества) се осъществява през кръвно-мозъчната бариера. Тя е полупропусклива и е предназначена да осигурява защита на мозъка срещу увреждане от патогени и токсини, случайно попаднали в кръвта.

Изчислено е, че през мозъка на възрастен човек преминават 750 мл кръв на минута. За снабдяването с кислород и хранителни вещества на 100 гр мозъчна тъкан се използват около 55 мл кръв. Това прави мозъка най-богато кръвоснабдения орган в човешкото тяло.

Фактори, от които зависи кръвоснабдяването на мозъка

Нормалният мозъчен кръвен поток се определя от редица фактори.

Сред тях са:

• Вискозитетът (течливостта) на кръвта
• Състоянието на мозъчните кръвоносни съдове
• Степента на разширение на кръвоносните съдове
• Нетното налягане на притока на кръв в мозъка (церебрално перфузионно налягане). То се определя от кръвното налягане на тялото.

Като най-силно кръвоснабден орган, мозъкът е изключително чувствителен към поява на проблеми с кръвотока. Дори при леки нарушения в нормалното кръвооросяване на мозъка може да се стигне до трайни и дори необратими поражения. За да се предпази от увреждане, мозъчната кръвоносна система има защитни механизми, включително авторегулация на кръвоносните съдове. Няколко механизма (метаболитен, миогенен и неврогенен) участват в поддържането на мозъчното кръвно налягане.

Чрез авторегулиране може да се променя количеството кръв, преминаващо през мозъчните кръвоносни съдове. Това става основно чрез промяна на диаметъра им, т.е. чрез процесите на вазоконстрикция (свиване) и вазодилатация (отпускане на съдовите стени). Дори стените на най-малките мозъчни артериоли реагират по подобен начин при промяна в съдържанието на определени вещества в кръвта. Например – отпускат се при високи нива на въглероден диоксид, и се свиват при ниски негови стойности. Различни причини може да доведат до увреждане на съдовите стени и компрометиране на нормалната дейност на мозъчните кръвоносни съдове. Това неминуемо влошава оросяването на мозъка.

Нарушено оросяване на мозъка

Когато циркулацията на кръв към мозъка е нарушена, до органа достигат недостатъчни количества кислород и хранителни вещества. Това може да причини увреждане на мозъка и редица неврологични проблеми.

Когато нормалното кръвоснабдяване на мозъка е нарушено и до него достигат по-малко от 20 мл кръв на 100 гр мозъчна тъкан, се говори за исхемична болест. Това е критичният минимум, под който се наблюдава необратимо загиване на мозъчната тъкан в зоната на нарушения кръвоток. До исхемична мозъчна болест се стига най-често поради увреждане на съдовете, кръвоснабдяващи мозъчната тъкан.

Причини за нарушено оросяване на мозъка

Съдовите увреждания, влошаващи оросяването на мозъка, се появяват в резултат на:

Aтеросклероза – това хронично съдово заболяване се характеризира с натрупване на мастни плаки, холестерол и други субстанции по стените на кръвоносните съдове. Тези отлагания втвърдяват кръвоносния съд и стесняват просвета му. В резултат нарушават нормалния кръвоток през него.

Намалена еластичност на съдовите стени – основно поради увреждане на колагена и еластина в тях.

Възпаление на съдовите стени, създаващо и риск от тромбози

Симптоми на нарушено мозъчно оросяване

При нарушено кръвоснабдяване в тялото, симптомите се проявяват там, където е нарушено оросяването.

При нарушен кръвоток към мозъка могат да се наблюдават симптоми, като:

• Необяснимо главоболие
• Проблеми с краткотрайната и дълготрайната памет
• Трудност при концентрация
• Умора
• Световъртеж

Рискови фактори за нарушено оросяване на мозъка

Всеки човек от всяка възрастова група може да пострада от проблеми с кръвоснабдяването на мозъка.

Рискът значително се увеличава, ако на лице е някой или комбинация от следните фактори:

• Сърдечно-съдово заболяване
• Фамилна предразположеност към сърдечно-съдови болести
• Атеросклероза
• Диабет
• Високо кръвно налягане
• Високи нива на холестерол
• Анемия
• Хипотиреоидизъм
• Наднормено тегло и затлъстяване
• Тютюнопушене
• Злоупотреба с алкохол
• Стрес
• Заседнал начин на живот

Състояния, свързани с нарушено оросяване на мозъка

Инсулт
Когато кръвен съсирек (тромб) блокира потока на кръв през черепната артерия, може да се получи опасното състояние инсулт. В резултат на него, засегнатата мозъчна тъкан може да загине. Това се свързва с нарушаване на функциите, които обикновено тази част от мозъка контролира. Например, инсултът може да засегне речта, способността за движение или когнитивните функции. Степента на увреждане зависи от нанесените щети в мозъка и от това колко бързо и адекватно лечение е приложено. Някои хора се възстановяват напълно след преживян инсулт.

Церебрална хипоксия
Хипоксията на мозъка се получва, когато органът не получава достатъчно кислород. Това се случва, когато няма адекватно наличие на кислород в кръвта, дори и при нормален кръвоток. Причините за церебрална хипоксия могат да бъдат задявяне, задушаване, белодробни заболявания, анемия. Признаците за хипоксия включват силна умора и летаргичност. Състоянието изисква навременни мерки за предотвратяване на увреждане на мозъчната тъкан.

Мозъчен кръвоизлив
Състоянието се характеризира с вътрешно кървене в черепната кухина. Това може да се случи при отслабване или разкъсване на артериалните стени. Нахлуването на кръв може да окаже силно налягане в черепната кухина, което да резултира в загуба на съзнание. Други причини за кръвоизлив в мозъка включват необичайно оформени кръвоносни съдове, нарушения, свързани с кървене и наранявания в областта на главата. Състоянието изисква спешна медицинска помощ.

Мозъчен едем (оток)
Отокът е вид подуване, което се дължи на събиране на воднисти течности. Мозъчният оток се получава при увеличаване нивото на течността в черепната кухина. Нарушения в кръвоснабдяването на мозъка могат да причинят едем. Ако не се овладее навреме, отокът може да окаже натиск върху мозъка, който да го увреди.

Съдова деменция
С този общ термин се описват различни проблеми с разсъждаването, планирането, преценката и други мисловни дейности, причинени от мозъчно увреждане в резултат на нарушено мозъчно оросяване. Съдовата деменция може да бъде вследствие на инсулт или друго състояние, свързано с увреждане на съдове и намаляване циркулацията на кръв към мозъка. Рисковете от съдова деменция нарастват с напредване на възрастта и наличие на други фактори, като високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, наднормено тегло и подлежащо съдово заболяване.

Полезни практически съвети за профилактика и подобряване на оросяването на мозъка

• Следване на здравословен режим на хранене – включването на определени храни в менюто може да помогне за подобряване кръвоснабдяването на мозъка. Сред тези храни са зърнените култури, зеленолистните зеленчуци, авокадото, цвеклото, черният шоколад, цитрусовите плодове, яйцата, рибата и морските дарове. Джинджифилът, чесънът, розмаринът и куркумата също допринасят за подкрепа на мозъчното оросяване.
• Спортуване – редовната физическа активност подпомага кръвоснабдяването на мозъка и е силно препоръчителна за хората от всички възрасти. Препоръчва се всякакъв вид движение, като аеробните (кардио) упражнения се считат за едни от най-ефективните.
• Практикуване на йога, медитация или други техники – тези практики помагат за снемане на стреса, усилване на мозъчното оросяване и подобряване на общото благосъстояние.
• Увеличаване приема на вода (между 5 и 8 чаши дневно)
• Намаляване консумацията на сол, захар, кофеин, алкохол и силно процесирани храни
• Отказване на тютюнопушенето
• Качествено отпочиване и набавяне на 7-8 часа сън всяка нощ
• Стимулиране дейността на мозъка чрез дейности като четене, решаване на кръстословици, усвояване на чужди езици, слушане на музика
• Поддържане на добро настроение и висок жизнен тонус
• Регулярно и контролирано излагане на слънце – проучвания сочат, че слънчевата светлина оказва положителен ефект върху кръвоснабдяването на мозъка
• Акупунктура и краниосакрална терапия – техниката за акупунктура се използва от хиляди години за засилване на кръвотока към мозъка и отпускане на мускулите на главата и врата, което също помага за засилване на оросяването. Краниосакралната терапия е друг алтернативен подход, който може да балансира симпатиковите и парасиматиковите функции, да въздейства благоприятно върху нервната система и кръвообращението.

Допълнителни препоръки за добро оросяване на мозъка

Нарушеното оросяване на мозъка е един от основните проблеми в съдовата патология. За неговото предотвратяване и облекчаване, усилията на засегнатия трябва да бъдат насочени към осигуряване на цялостна грижа за всеки аспект от съдовото дърво в тялото.

Това включва:

• Пълна грижа и защита на кръвоносните съдове
• Укрепване на стените на съдовете, чрез заздравяване на колагена и еластина в тях. Това ще поддържа еластичността и ще предотврати втвърдяването им.
• Намаляване на периваскуларното възпаление
• Повишаване течливостта на кръвта, за намаляване на риска от тромбози и възникване на опасни сърдечно-съдови състояния
• Подобряване на кръвообращението в периферните зони на тялото
• Засилване на кръвотока към мозъка
• Неутрализиране на свободните радикали, увреждащи кръвоносните съдове

В клиничната практика активно се използват универсални съдови протектори, съдържащи пълна и рационална комбинация от мощни биофлавоноиди. Те осигуряват комплексна съдова грижа и широкоспектърна протекция, покриваща всички посочени изисквания.

За най-високоефективни се приемат биофлавоноидните съединения в екстракта на Гинко билоба (флавон гликозиди и терпин лактони), и най-силният антиоксидант, познат на човечеството – проантоцианидин. Те притежават доказани в редица проучвания ползи по отношение на човешката кръвоносна система.

Биофлавоноидните вещества в екстракта на Гинко билоба се отразяват благотворно на микроциркулацията на кръвта към мозъка, като увеличават доставяните количества кислород и хранителни вещества към важния орган. Помагат за подобряване течливостта на кръвта, предпазват и възстановяват вътрешния слой на кръвоносните съдове (ендотела). Овладяват съдовото възпаление. Подобряват паметта и концентрацията, грижат се за доброто настроение и повишават жизнения тонус.

Проантоцианидинът допълва и усилва действието на Гинко билоба. Това естествено вещество е производно на биофлавоноидите. Отличава се с мощна антиоксидантна активност и има способността лесно да преминава през кръвно-мозъчната бариера. Въздейства положително върху няколко групи проблеми на кръвоносната система и има още редица ползи за общото здраве. Подпомага естествените защитни сили на организма и поддържа стойностите на холестерола в норма.

Свързани публикации

Топ 10 храни за по-добра памет

Мозъчна мъгла – често оплакване при ковид-19

Коронавирус: засяга човешкия мозък и когнитивни функции

Виж всички