Д-р Д. Казакова,
Университетска болница „Лозенец” – София
Глаукомата е оптична невропатия, която се характеризира със загуба на ганглийни клетки на ретината и атрофия на зрителния нерв, което води до загуба на зрението. Повишеното вътреочно налягане е първичен рисков фактор както за развитие на глаукомата, така и за прогресиране на промените в зрителния нерв и загуба на зрителното поле в хода на болестта.
Рисковите фактори за развитието на глаукомния процес са повлияващи и не повлияващи. Към повлияващите се отнася вътреочното налягане, а към не повлияващите се отнасят раса, пол, възраст, миопия и наследственост.
Доскоро се смяташе, че вътреочното налягане е единствения рисков фактор за развитието на атрофията на зрителния нерв. С развитие на познанията за глаукомата като цяло и познанието за глаукомните пациенти, възникнаха множество въпроси, като например защо при пациенти с много ниско вътреочно налягане се развива дегенеративна оптикопатия, или защо при пациенти с глаукома и очна хипертезия, въпреки по-високото вътреочно налягане не се развиват атрофични промени в зрителния нерв. Възниква и въпросът защо при лечението на глаукомните пациенти с хипотензивни средства, намаляващи вътреочното налягане се подобрява прогнозата на глаукомното заболяване, но не се спира прогресията на дегенеративната оптикопатия. Отговорът на тези въпроси показва, че вътреочното налягане не е единствения рисков фактор за развитието на прогресията на глаукомата.
В литературата се оформиха фактори, независими от вътреочното налягане, но имащи отношение към превенцията на дегенеративната оптикопатия.
От една страна нестабилния кръвоток води до образуване на свободни радикали и преди всичко супероксиден анион О2. От друга страна исхемията активира астроцитите, образува се азотен оксид, който се трансформира в силно увреждащ азотен пероксид.
Според патогенетичната концепция на проф. Фламеру редуцираната перфузия води до недостиг на кислород.
Поради това,че свободните радикали пречат на обратната резорбция на глутамата от астроцитите, той се натрупва в токсични концентрации. Повишената концентрация на глутамат допринася за смъртта на ганглийните клетки.
Използването на антиоксиданти при пациенти с глаукома се явява като протекция за предотвратяване на оксидативния стрес, а съдово-невронните протектори съхраняват и подобряват функцията на оптичния нерв. В офталмологията се използват широко PROANTOCIANIDIN и GINKGO BILOBA, които имат антиоксидативен и съдов
протекторен ефект.
Използват се широко и Тиамин, Цинк, Магнезий, които са класически калциеви антагонисти, както и класическите антиоксиданти вит. А, С, Е, Se. В аптечната мрежа комбинацията Proantocianidin +Ginkgo Biloba е известен като Entan, a комбинацията Proantocianidin, Ginkgo Biloba, Tiamin, Zn, Mg се среща под търговското название Oxybor Memory.
Нашият Клиничен опит с тези медикаменти:
В клиниката бяха изследвани и наблюдавани 40 пациента с различен стадий на глаукома, които бяха лекувани с Oxybor Memory по 1 таблетка дневно и Entan по 1 капсула дневно в продължение на 1 година.
Преди лечение бяха изследвани зрителна острота, периметър и OCT.
След едногодишно лечение бяха направени контролни изследвания.
Ентан подобрява реологията, укрепва съдовата стена, намалява възпалението и има противовъзпалително действие.
Резултати
При наблюдаваните пациенти се установи стабилизиране на изследваните показатели
Нямаше патологична прогресия на състоянието на пациенти с глаукома.
Свързани публикации
Мнения от форма за обратна връзка
Заболяване: Синдром на Рейно
Външни публикации
